Законът за авторското право на цифровото хилядолетие (DMCA) е законодателството на САЩ в областта на авторското право, което прилага Договора за изпълнение и фонограми на Световната организация за интелектуална собственост (ВОИС) и Договора за авторско право от ВОИС от 1996 г. DMCA предотвратява нерегламентираното дублиране на произведения, защитени с цифрово съдържание, като регулира собствениците и потребителите на цифровата интелектуална собственост (IP). След приемането на DMCA през 1998 г. подобни международни законопроекти и законодателство бяха приети в международен план.

Обидата и клеветата са престъпления, насочени срещу личността и засягането на доброто име и авторитет на човек. Този тип деяния са уредени от Раздел VII на Наказателния кодекс, като представляват престъпление от частен характер. Това означава, че всеки пострадал може да подаде тъжба в съда, без участието на прокуратурата.

Наред с наказателноправната защита, пострадалите от обида или клевета имат право да заведат и граждански иск за обезщетение на неимуществените вреди (отрицателни емоции, стрес или депресивни състояния), претърпени вследствие на деянието.

Интелектуална собственост (ИС) се отнася до творения на човешкия ум, върху които определени по закон собственици получават монопол.^[1] Правата на интелектуална собственост (ПИС) са защитите, предоставени на създателите на интелектуална собственост, които включват търговски марки, авторско право, патенти, права върху промишлен дизайн, а в някои юрисдикции и търговски тайни.^[2] Художествени произведения, включително музика и литература, както и открития, изобретения, думи, фрази, символи и дизайни могат да бъдат защитени като интелектуална собственост.

Интелектуалната собственост може да се раздели на 4 категории:

• патент – издава се за изобретения на притежателя на изобретателската стъпка, приложими във всички области на техниката за определен период от време. Означава, че никой друг освен изобретателя не може да произвежда даден продукт;
• търговска марка – символ, име, фраза, звук, които асоциират с определен продукт. Създателят на продукта е собственик на търговската марка;
• авторски права – отнасят се към литературни и художествени произведения, романи, аудио-визуални творби. Възникват за автора автоматично, веднага със създаването на произведението;
• търговски тайни – неразкрита информация, позната още като „know how“ или „промишлена тайна“. В случая става дума за закрила върху дадена информация, ценна по една или друга причина за дадено предприятие, което полага специални усилия за запазването и́ в тайна.

Закрилата на интелектуалната собственост включва голям брой международни спогодби, подготвяни с помощта на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната търговска организация (WTO). Освен това Европейският съюз е създал допълнителни закони, целящи постигане на по-ефективна защита на интелектуалната собственост.

• Търговските марки са защитени чрез създаването на валидни в целия ЕС търговски марки.
• Патентите – от най-голяма важност за тях са 2 спогодби: Мюнхенската – даваща възможност патентите да бъдат получени с обикновена молба до Европейската патентна служба; Люксембургската – целяща еднакъв ефект върху европейските патенти навсякъде в Европейската общност.
• Авторските права – по-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (1886); Универсална конвенция за авторско право (1952); Римска конвенция за закрила на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващи организации (1961); Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи (1971); Договор за международна регистрация на аудиовизуални произведения (1989); Конвенция за създаване на световна организация за интелектуалната собственост (1967).