Авторското право в общ смисъл е правото на автора върху произведението му, като то бива третирано в неимуществен и имуществен аспект. Първият осигурява признание на автора, а вторият – извличане на материални облаги.

Кои са обектите на авторското право се определя в чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Ал. 1 съдържа легалната дефиниция на понятието обект на авторско право – това са произведения на литературата, изкуството или науката, които са резултат от творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.

Следва и примерно (неизчерпателно) изброяване на видовете обекти на авторското право.

• аудиовизуални произведения, като телевизионни програми, филми и онлайн видеоклипове;
• звукозаписи и музикални композиции;
• писмени произведения, като лекции, статии, книги и музикални композиции;
• визуални произведения, като картини, плакати и реклами;
• видеоигри и компютърен софтуер;
• драматични произведения, като пиеси и мюзикъли.

Клеветата, както и обидата е престъпление против честта на пострадалия, изразяващо се в следното:

Чл.146 – Чл.148 от Наказателния кодекс.

„Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление..

Важно е да бъде отбелязано изискването, че невярната информация / разгласeното позорно обстоятелство или приписването на престъпление / трябва да е казана пред някой друг, а не пред пострадалия  и да бъде невярна, за да може да бъде квалифицирана като клевета.

Обидата и клеветата са престъпления от частен характер и като такива се преследват по тъжба на пострадалия. Те са умишлени посегателства върху честта и достойнството на пострадалия и засягат пряко неговата личност.

„Лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или идентифицируемо живо физическо лице. Отделни данни, които когато се съберат заедно могат да доведат до идентифициране на конкретно лице, също представляват лични данни.

Лични данни, които са станали анонимни по такъв начин, че лицето не е идентифицирано или вече не може да се идентифицира, вече не се считат за лични данни. За да бъдат данните действително анонимизирани, анонимността трябва да бъде необратима.

Примерите за лични данни включват:

• собствено име и фамилия;
• домашен адрес;
• имейл адрес, като например име.фамилия@дружество.com;
• номер на картата за самоличност;
• данни за местоположение (напр. функцията за данни за местоположение на мобилен телефон)*;
• адрес на интернет протокол (IP);
• идентификационен номер на „бисквитка“;
• рекламния идентификатор на вашия телефон;
• данни, съхранявани от болница или лекар, които биха могли да бъдат символ, който уникално идентифицира дадено лице.

Търговската марка е символ, който се използва от физическо лице, бизнес организация или друго юридическо лице с търговска цел.

Този знак може да бъде име, дума, фраза, лого, символ, изображение или комбинация от тези елементи.

Търговската марка може да бъде обозначена със следните символи:

• ™ (за нерегистрирана търговска марка)
• ℠ (за нерегистрирана търговска марка, свързана с услугите)
• ® (за регистрирана търговска марка)

Използването на логото от неупълномощени лица е нарушение на законите за интелектуалната собственост. Ограничаването на употребата на търговската марка е с цел да се даде възможност на търговците и производителите да изградят своя собствена репутация и да се отличават от останалите, като по този начин насърчават бизнеса си.

Интелектуална собственост (ИС) се отнася до творения на човешкия ум, върху които определени по закон собственици получават монопол.^[1] Правата на интелектуална собственост (ПИС) са защитите, предоставени на създателите на интелектуална собственост, които включват търговски марки, авторско право, патенти, права върху промишлен дизайн, а в някои юрисдикции и търговски тайни.^[2] Художествени произведения, включително музика и литература, както и открития, изобретения, думи, фрази, символи и дизайни могат да бъдат защитени като интелектуална собственост.

Интелектуалната собственост може да се раздели на 4 категории:

• патент – издава се за изобретения на притежателя на изобретателската стъпка, приложими във всички области на техниката за определен период от време. Означава, че никой друг освен изобретателя не може да произвежда даден продукт;
• търговска марка – символ, име, фраза, звук, които асоциират с определен продукт. Създателят на продукта е собственик на търговската марка;
• авторски права – отнасят се към литературни и художествени произведения, романи, аудио-визуални творби. Възникват за автора автоматично, веднага със създаването на произведението;
• търговски тайни – неразкрита информация, позната още като „know how“ или „промишлена тайна“. В случая става дума за закрила върху дадена информация, ценна по една или друга причина за дадено предприятие, което полага специални усилия за запазването и́ в тайна.

Закрилата на интелектуалната собственост включва голям брой международни спогодби, подготвяни с помощта на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната търговска организация (WTO). Освен това Европейският съюз е създал допълнителни закони, целящи постигане на по-ефективна защита на интелектуалната собственост.

• Търговските марки са защитени чрез създаването на валидни в целия ЕС търговски марки.
• Патентите – от най-голяма важност за тях са 2 спогодби: Мюнхенската – даваща възможност патентите да бъдат получени с обикновена молба до Европейската патентна служба; Люксембургската – целяща еднакъв ефект върху европейските патенти навсякъде в Европейската общност.
• Авторските права – по-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (1886); Универсална конвенция за авторско право (1952); Римска конвенция за закрила на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващи организации (1961); Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи (1971); Договор за международна регистрация на аудиовизуални произведения (1989); Конвенция за създаване на световна организация за интелектуалната собственост (1967).